Франц Лехар
(1870-1948)
- Франц Лехар – снимка Уикипедия
Франц Лехар (Lehar Ferenc) е известен унгарски композитор, който създава предимно оперети. Въпреки че пише също сонати, симфонични поеми, шествия и валсове, най-известното от неговите произведения е оперетата “Веселата вдовица”.
Роден е на 30 април 1870 година в северната част на Комаром, Кралство Унгария (днес Комарно в Словакия). Син е на най-големия диригент на пехотен полк в австро-унгарската армия, който е женен за унгарката Кристин Нейбранд. Петгодишен Франц Лехар не познавал нотите, но можел да импровизира по дадена тема, дори когато клавиатурата е била покрита с кърпа. На 6-годишна възраст пише песен със собствен текст, посветена на майка му. И докато брат му, Антон, по-късно става кадет, Франц отива да учи цигулка и теория на музиката в Пражката консерватория (1882-1888). Негов учител по цигулка е Антонин Беневиц, по хармония – Й. Б. Форестър, а по композиция – Дворжак, по съвета на който Франц се концентрира върху композицията.
След дипломирането си Франц Лехар първоначално работи като цигулар в симфоничния оркестър на Бармен-Елберфелд, а след това се присъединява към оркестъра на баща си като асистент-капелмайстор. През следващите десет години служи в австро-унгарската армия и се утвърждава като един от най-популярните диригенти на военните оркестри. През 1890 става директор на оркестъра на 25 полк, но по-късно напуска и отива в хърватския град Пола, за да дирижира военния оркестър на пристанището. Две години по-късно е диригент в историческия “Театър ан дер Вин” във Виена. На този етап започва създаването на първите си творби – пиеси за цигулка, песни маршове, валсове.
Среща се с поета Феликс Фалцари и с него създава първата си опера. Тя има задоволителен успех, но недостатъчен, за да може Франц Лехар да остави работата си с военния оркестър. През 1898 година се премества в Триест и става ръководител на военноморския оркестър. Същата година заема мястото на баща си – поема 87 полк в Будапеща. Година по-късно се връща във Виена, за да композира, а през 1902 година окончателно напуска армията, за да се посвети изцяло на творческата си работа.
Неговият момент настъпва, когато Виктор Леон, най-добрият виенски писател и либретист, му предлага да напише музиката за негово либрето. Операта е поставена през 1902 година. Три години по-късно Лехар става известен по целия свят с “Веселата вдовица” – произведение, което със своята оригиналност и с великолепната си оркестрова партитура открива нов етап в историята на виенската оперета.
В “Театър ан дер Вин” “Веселата вдовица” има 483 представления, а по целия свят – около 60 хиляди само през първите 50 години на сценичния й живот. През следващите 30 години Лехар създава деветнадесет оперети и общият им брой в неговото творчество достига около тридесет.
През 1906 година Франц Лехар купува къща в Бад Ишл. През април среща омъжената Софи Мед, дъщеря на еврейски търговец на килими. Двамата живеят заедно, а след като през1921 Софи получава развод, се женят. Според религиозните си убеждения Лехар е католик, но е женен за еврейка. Съпругата му Софи приема католицизма преди сключването на техния брак. Но не само поради тази причина композиторът има проблеми с нацисткия режим, а преди всичко защото в своите произведения винаги използва либретисти-юдеи. Освен това той е част от културната среда във Виена, в която има много евреи. Ето защо отношението на Хитлер и Гьобелс към него и към неговото творчество е враждебно и те се опитват по всякакъв начин да ограничат влиянието му.
Франц Лехар е професионално свързан с най-добрия тенор Ричард Таубер на Германия, който взема участие в много от неговите оперети. Когато двамата се срещат, Лехар вече е 50-годишен. През 1935 година създава своя издателска къща Glocken-Verlag (“Publishing House of the Bells” или “Издателска къща на Камбаните”), за да увеличи контрола си върху правата на своите произведения и тяхното изпълнение.
По време на войната Франц Лехар е в Австрия, след което заедно със съпругата си се преместват в Швейцария по здравословни причини (1944). Три години по-късно Софи умира в Цюрих. Лехар също е сериозно болен и почти сляп.
Франц Лехар умира на 24 октомври 1948 година в Бад Ишл, близо до Залцбург.